Съществен дял от българското национално наследство са прочутите у нас и в чужбина ръчнотъкани чипровски килими и гоблени. Те са феномен в българските народни художествени занаяти, възникнал в античността, процъфтял през Възраждането, съществуващ и до днес. Развитието на орнаментиката и цветовото богатство са обусловени от българския национален бит, обичаи, традиции, празници.
Исторически факти за появата на килимарството
Историческия произход на килимите е неясен. Материалът от който са произвеждани /вълна, памук, коприна/ е твърде нетраен - само няколко века - и това прави невъзможно проследяването на възникването и еволюционното развитие на килимите през вековете.
Най-старата находка на добре запазен килим е открита през 1947г. от руския археолог Руденко в гроб на скитски принц, намиращ се в долината Пазълък в планината Алтай, южен Сибир. Този килим датира от 5 в. пр.н.е. Историците обаче единодушно са на мнение, че килимарството води началото си от Централна Азия преди повече от 8 хил. години и е свързано най-вече с номадската култура на племената живели по тези земи. Килимите са използвани за постелки на пода, покриване на колиби и шатри, вътрешни прегради, за направа на седла на коне, чанти, люлки за децата. В началото си те са създадени за задоволяване на жизнена необходимост и удобства.
По-късно започва втъкаването на различни фигури и мотиви, материала се боядисва с треви и билки. Килимите придобиват арт стил, на тях се гледа като на изкуство, развива се тяхното културно значение. Придвижвайки се в различни посоки и контактувайки с различни племена и култури, номадските племена разпространяват автентичната технология за изработка на килими в почти цяла Азия - от Сибир до Индия.
Тъкането на килими по българските земи
От кратката история на българите, с която Ви запознаваме на нашите страници е видно, че ние сме наследници на една високо развита цивилизация, която ни удивява с високото си ниво на развитие, държавно устройство, култура, научни постижения и влияние разпростиращо се на хиляди километри, и която населявайки района на централна Азия хилядолетия наред не само използва тъкачния стан, но може би и създава тъкаческата техника и килимарството. Това наследство е пренесено в нашите земи със създаването на България през 681г.
В течение на векове килимарството се развива за задоволяване на лични семейни нужди и потребности. Тъкаческите познания и сръчност се е предавала от поколение на поколение в кръга на домашния бит. Емоционалните преживявания на тъкачката, копнежът и за домашен уют, както и характерния за жената творчески инстинкт са допринесли тъкаческата сръчност и фантазия на майсторката на килими да се издигне до степен на художествена дейност.
Най-богат материал, разкриващ изключителното богатство на постелъчните тъкани с различно предназначение, разнообразно по отношение на материал, техника, мотиви, композиция и колорит представляват запазените до днес образци от епохата на Възраждането в музеите на страната, в манастири и църкви. Почти такъв брой се намират още на естественото си място - в селските и дребнаградските домове, главно в състава на запазените булченски „чеизи". Подробни сведения за производството на килими в България е оставил известния пътешественик, историк и художник Феликс Каниц, пътувал из българия в 1858г. - 1865г.
Производството на килими в Чипровци
Първа инфомация за развитие на килимарство в Чипровци датира от началото на 17 век. Първият период на производството на килими е наречен Конструктивен и продължава до края на 19-ти век. Тогава тъканта била гладка и плътна, фигурите геометрични и оцветени предимно в синьо, зелено, жълто или охра. Първите модели килими били наречени бакамски или гарибалда. Този модел е изграден от комбинирани триъгълни мотиви. Багренето се извършва само с природни багрила. От този период е и моделът каракачка (черноока булка). Тъче се в два цвята - червено и черно.
Следващият период на килимарството в Чипровци е Декоративният и обхваща 19в. до Освобождението. През този период производството на чипровски килими е в разцвет - това касае не само развитие на гамата от багри и модели, но и в количествено отношение. Обществено-икономическите промени в Турската империя се отразяват благоприятно и на килимарството. Тъкачките втъкават мотиви от природата - птици, цветя, дървета, храсти и животни - стилизират ги в орнаменти и ги съчетават в нови и различни модели килими.
От освобождението до 80-те години на XX век е период на възход на килимарството в Чипровци, т.нар. Орнаментален период. Изискванията на търговците са приоритетни пред творческата изява на тъкачките. Модните тенденции и конкуренцията на вносните килими води до обогатяване на цветовата палитра и орнаменталните мотиви. Започва се използването на химически бои и взаимстване на чужди мотиви.
